Криптиране - Използват се протоколи за сигурност ( IPSec , MMPE , SSL и др. ) които осигуряват конфиденциалност, цялостност и достоверностна транспортираните данни през незащитената публична инфраструктура. Самите протоколи използват различни утвърдени алгоритми за криптиране с ключове - например RSA , PGP , 3DES , AES , Diffie-Hellman и др. Дължината на ключа варира според изискванията.

Автентикация - „Кои сте вие ?“. Проверява се идентичността на VPN клиента и се ограничава достъпа само на упълномощени потребители.

Авторизация - „Какво ви е позволено да направите ?“. Позволява да се зададат ограничения, на базата на които на едни от потребителите се предоставя достъп до VPN, а на други се отказва.

Акаунтинг - „Какво всъщност правите ?“. Позволява мониторинг на извършваните действия.

Управление на адресите. При VPN клиентите се използват виртуални адреси , които са недостъпни от външни за мрежата потребители.

Firewall – защитна стена – служи за бариера между Интернет и локалната мрежа и позволява избирателност на достъпа на системно ниво.

При изграждане на Виртуална Частна Мрежа е необходимо да се инсталира VPN сървър във всеки офис.

Той може да бъде отделно хардуерно устройство или софтуерна инсталация върху сървър. На клиентските компютри се инсталират сертификати и ключове. Възможно е ключът да бъде инсталиран и на външен носител – USB флаш памет.

Надеждността на VPN е в пряка зависимост от надеждността на Интернет връзката. За тази цел е възможно да се използва дублираща връзка към втори Интернет доставчик.